посещения1 / 5днес / общо 0 харесвания
Други мисли
посещения0 / 3днес / общо 0 харесвания
посещения0 / 4днес / общо 0 харесвания
Айзък Азимов:
"Какво е интелигентността все пак? …
Когато бях войник, изкарах 160 точки на един тест за пригодност, вместо обичайните 100. Никой в базата не беше виждал подобен резултат и за около два часа около мен се вдигна голям шум.
В общ план не настъпиха никакви промени – на другия ден си бях общ работник в кухнята, най-високата длъжност, до която се издигнах в армията.
През целия си живот съм отбелязвал подобни резултати, поради което се имам за високо интелигентен, а очаквам и другите да ме смятат за такъв. Макар че всъщност, не означават ли тези постижения, че просто ме бива да отговарям на въпросите на хората, които измислят тестовете и чиито интелектуални наклонности са близки до моите?
Имам например един автомонтьор, който според мен не може да е изкарал повече от 80 точки. Винаги съм смятал за разбиращо се от само себе си, че от нас двамата по-интелигентният съм аз. Само че като се повреди нещо по колата ми, търча при него – гледам го трепетно как ѝ разглежда вътрешностите и чакам да се произнесе, сякаш е свещен оракул. И той винаги ми поправя колата.
Ами да си представим, че моят монтьор състави въпросите на тест за интелигентност. Или пък ги състави някой дърводелец, или фермер – който и да е извън университетските среди. Всеки от тези тестове би ме охарактеризирал като пълен идиот. И то съвсем основателно. В един свят, където не бих могъл да използвам моята академична подготовка и уменията да си служа с езика, а се налага да правя нещо сложно и трудно с ръцете си, аз бих се провалил. Моята интелигентност следователно не е абсолютна, а е функция на обществото, в което живея, както и на факта, че една малка група от това общество си е присвоила правото да се произнася по въпросите за интелигентността.
Да вземем пак моя автомонтьор. Той винаги се шегува като се видим. Веднъж си измъкна главата изпод колата и каза: „Докторе, един глухоням влязъл в една железария да си поиска гвоздеи. Сложил си двата пръста на тезгяха и показал с другата ръка, сякаш чука върху тях. Продавачът му донесъл чук. Той поклатил глава и посочил пръстите си. Продавачът донесъл пирони. Човекът ги взел и си отишъл. Следващият обаче, който влязъл в магазина, бил сляп. И искал да си купи ножица. Как мислиш ти, докторе, че си я поискал?“
Аз най-простодушно вдигнах дясната си ръка и изобразих с два пръста рязане на ножица. На което моят автомонтьор се изсмя язвително и каза: „Ех, ти, лапнишаран. Ами той просто му казал какво иска“. После прибави снизходително:
„Цял ден пробвам клиентите с тая история“.
„И хвана ли много?“ – попитах аз.
„Само няколко. Ама знаех, че ти ще се хванеш.“
„Че защо?“
„Ами, защото, докторе, си дяволски образован. Знаех, че не може да си много умен.“
Имам неприятното чувство, че думите му не са лишени от основание.”
посещения0 / 6днес / общо 0 харесвания
посещения0 / 103днес / общо 0 харесвания
посещения0 / 4днес / общо 0 харесвания
посещения0 / 3днес / общо 0 харесвания
посещения0 / 5днес / общо 0 харесвания
посещения0 / 163днес / общо 0 харесвания
посещения1 / 8днес / общо 0 харесвания
Изпълнителният директор на Google, Сундар Пичай, изнася реч, която трае точно 60 секунди.
Той казва:
“Представете си, че животът е игра от 5 топки, с които жонглирате във въздуха, опитвайки се да ги задържите да не паднат. Едната от тях е гумена, а всички останали са стъклени.
Петте топки са:
Работа, семейство, здраве, приятели, душа.
Не след дълго ще осъзнаете, че работата е гумената топка. Винаги, когато падне, тя ще отскочи отново, докато останалите топки са от стъкло. Ако някоя от тях падне, тя няма как да се върне в предишната си форма.
Или ще бъде повредена, натъртена или напукана. Дори може да се разпилее на парчета.
Трябва да сте наясно с това и да се стремите да я запазите.
Управлявайте ефективно работата си през работното време, бъдете искрени, отделете необходимото време на семейството и приятелите си, починете си подобаващо и се погрижете за здравето си. Ако се случи нещо с вас, няма да е лесно да се върнете такива, каквито сте били първоначално…
посещения1 / 6днес / общо 0 харесвания
Какво научихме от рекламите по Българските телевизии:
1. Всяко момиче с ярка рокля носи в чантата си двулитрова бутилка с препарат за цветно пране.
2. Хората, живеещи в огромни, луксозно обзаведени апартаменти, се хранят с най-евтиния салам и маргарин.
3. Крайно време е да се създадат банкноти с номинал 9,99 лева!
4. Добрата домакиня винаги има в дома си безобразно мръсни плочки, ръждиви кранове на чешмите и бъкаща от микроби тоалетна.
5. Мармотите, прекалили с алпийската трева, обичат да се возят на гърба на мечки.
6. Напълно е възможно в хладилника ви да се засели огромен говорещ кренвирш.
7. Основният проблем на човечеството е пърхотът.
8. Ако на една жена й е дошъл цикълът, тя ще се облече непременно с най-късата си и развяваща се пола или с тесни, чисто бели панталони и ще отиде на купон.
9. Ако две деца злобно мърсят омразните си бели тениски, ще дойде не татко с шамарите, а някаква лелка с прах за пране.
10. При подходящото настроение хората могат да разговарят с маргарина.
11. Ако добре сте си измили косата, тя ще започне да се движи на забавен каданс. С музикален съпровод.
12. Бирата кара мъжете да скачат с парашут, да се бият с мечове и други интелигентни неща.
13. Известните хора нямат пари за храна и ще дойдат да ядат от вашия хладилник.
14. Шоколадът решава всички проблеми!
15. На всички мъже простата им алармира.
16. Не ползваш ли точната паста за зъби плюеш кръв и зъби.